Нови книги

Кой не е слушал приказки за вещици, призраци и духове? Кой не е треперил в тъмното и не е заспивал със страх да не би те да го споходят в нощта? Но само страшни ли могат да бъдат тези приказни създания? Трите детски романа на Отфрид Пройслер съдържат неговия отговор и той е категорично не! Вещицата, призракът и духът на големия немски писател, носител на Наградата на Европа за детска литература, са добри, игриви и пакостливи същества, на които не са чужди никои мечти и бели на децата. Написани с лек хумор и с любов към децата, веселите приключения на малките създания вече са обиколили над петдесет страни и най-сетне идват у нас, за да радват и българските деца.

ЗА АВТОРА

През 1923г. в семейството на учителите Пройслер от бохемското градче Райхенберг се ражда син – Отфрид. Бащата – планинар и краевед, започва да води момчето на своите походи буквално след прохождането му. След уморителните преходи през деня баща и син нерядко замръкват в гостоприемния дом на някой планинец и вечерта малкият Отфрид заспива край тлеещия огън в огнището, заслушан в разказите на домакините за фантастичните обитатели на тяхната гора.
С пакостливи духове, пленителни русалки, трополящи по таваните призраци, игриви речни нимфи и зли вещици са пълни и историите, с които го отглежда бабата на бъдещия писател – Дора. Неслучайно по-късно той пише: „Най-важната от всички книги в моя живот е книгата с истории на баба ми Дора, каквато всъщност никога не е била издавана.”
Войната прекъсва идилията на задружното семейство. Едва завършил гимназия, Отфрид заминава на Източния фронт и не след дълго попада в плен. След няколко премествания в сибирски лагери, изнемощял до смърт, но все пак жив, през 1947 г. той се прибира в Германия. Родната Бохемия вече е част от социалистическа Чехословакия, а семейството му е изселено незнайно къде. След дълго издирване младият човек намира близките си, които години наред нямат вест от него, в едно градче в баварските Алпи. Заселва се там, започва работа като учител, оженва се за приятелката си от училище и за кратко време става баща на три дъщери. Времето е средата на XX в., следвоенно време. Младият учител усилено търси нови, съвременни истории, с които да възпитава своите ученици, а вече и да приспива малките си момичета. Старите и известни приказки за страшилища и чудовища, за царе и царици, както и довоенните детски романчета за бедни момичета, които се женят за богати мъже благодарение на благия си нрав не се вграждат в намеренията на Отфрид Пройслер да отгледа хора с ново мислене, хора, които няма да са подвластни на първични страхове и на страхопочитание пред величия.
На помощ му идват образите от неговото детство, приказките от бохемските гори, където духове, призраци и вещици са същества, които страдат, вълнуват се, чувстват като хората. След като децата и учениците му приемат възторжено неговите истории, Отфрид Пройслер решава да ги публикува в книги. В произведенията на писателя фантастичните цъщества не са лоши и плашещи, а добронамерени и готови за приятелство. Така в средата на петдесетте години възниква „Малкият воден дух” и веднага бива забелязан от публиката и критиците. Авторът получава Специалната награда за детска литература на Германия. Само след една година излиза и „Малката вещица”, а след девет години – „Малкият призрак”, донесли му три национални награди, голяма слава и, разбира се, немалко пари. Но макар и вече писател със световна известност, Отфрид Пройслер остава верен на децата и работи още дълги години като учител в малкото баварско градче.
Днес големият писател продължава да живее във второто си родно място и да пише книги. Творбите му са събрали най-престижните международни награди, издадени са в тираж над 50 милиона екземпляра на 55 езика, но той твърди за себе си:”Аз съм един сравнително обикновен разказвач, който разказва своите истории с добри намерения и особена любов към децата.”